Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2009 02:35 - Население и разселвания
Автор: suhindol Категория: Регионални   
Прочетен: 2693 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.07.2009 17:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не разполагаме с много факти, които характеризират ранния период на робството. Най - ранни данни за населението на Сухиндол откриваме в документи на данъкоплатците от края на XVII в и началото на XVIII в. Те  се делят на три категории – висша, средна и нисша. В основата на категоризацията стои имуществения показател.

В един регистър между посочените 58 селища в Търновско, Сухиндол фигурира на 10-то място с 47 данъкопладци. От тях няма нито един от висшата класа. 17 са от средната и 30 от бедната. Бедняците от своя страна се делят на аргати, чобани и хайманета. Аргатите слизат за сезонна работа от балканските села, а хайманетата са лица без постоянно местожителство – преселници. Те се препитават с временна работа.

Тези данни са от 1691 г. Те ясно показват какво е социалното положение на селото. Такъв е мъчителният период на робството.

По-късно започват да просветват искрици на надежда и осъзнаване все по-ясно съществуването на Българската националност. С цел предпазване от появилата се комитска дейност, местните турски управници решават да приемат през 1868 г една черкезка част, изгонена от Русия след Кримската война и я настаняват в „Пустията”. Неканените гости се занимават предимно с грабежи.За да респектира и тормози Сухиндолчани, които вече се пробуждат и проявяват интерес към надигащата се народна съпротива, властта предоставя на черкезите правото на ангария спрямо Българите. Ангарията, като най-висш произвол, се прилага в най-усилената полска работа. Сборното място е мегданът. „Раята” е третирана като безропотно стадо. Освен това Българите са длъжни да хранят и поят като скъп гост неканения угнетител.

Сега върху земята на някогашното им поселище се намира лозе на лозаро-винарския комплекс.

Според наследени данни в Сухиндол през 1840 г има 240 къщи, от които една трета част са турски.

В резултат на голямата раждаемост и излишъка от работна ръка преди освобождението много младежи отиват да работят в Румъния като градинари. Други тръгват по гурбет и стигат до Цариград, но те винаги се връщат в родното огнище.

Към горното може да се добави и едно интересно явление, а именно: през 90-те години на XIX век грамотните хора са само 467 мъже и 161 жени от всички 3200 жители.

Когато в началото на миналия век се появяват по-сериозна безработица, към двете Америки изтичат немалко местни младежи. Те робуват на разни експлоататори, търсят печалба и щастие, но тази богата страна се оказва твърде немилостива. Голяма част от тях се връщат с пари, спечелени само за обратния път.

През този период заслужава да се отбележи голямата проява на Илия Пазвантов (1882-1918). Той заминава за Америка като работник през 1907 г. Изключително едър и снажен. Там не се намира по-здрав мъж от него. Побеждава многократно Дан Колов, който признава надмощието на Илия, който живее и се бори в Уалтън, Монтана и Мадисон. Умира от болест.

Първото преселване става в село Грухчева махала (днешното Росица) и в селата Върбовка и Павел, Великотърновско.

Второто по-значително преселване става в 1902-1903 г., когато слабоимотните селяни Петър Ванков, Дончо Кокаланов, Христо Траша, Димо Драганов и др. се насочват към с. Мураданлари (Мирово), Шуменско.

След 1930 г., когато някой местни винарски фирми откриват в София свои складове на едро, младежи отиват на работа там и остават на постоянно местожителство.

Девети септември 1944г., донася големи промени в нашия живот. Масово се изселват в Турция през 1950 г. редица семейства. Така надмощието на Българите в Сухиндол над другите етноси става все по-голямо. Над 90% от жителите са  Българи.

Днес, както в цялата страна, раждаемоста е ниска. Докато през 1928 г се раждат 68 деца при 36 брака за година (смъртните случаи са 49), то през 1969 г смъртността  превишава ражданията. Още 40 години по-късн,о през 2009 година, статистиката е трагична. Причината е в миграцията.

Няколко думи и за заселванията.

След разбиването на турците при река Тиса през 1699 г някои от избягалите от тях се заселват в Българската част на Отоманската империя. От преданията се знае, че заселниците идват и в Сухиндол. Те заемат земите в прохладния „Янотин” с бистра течаща вода и в примамливия „Боаз”, удобен за превъзходни лозя и овощни насаждения. Тогава започва и централизацията в голямото село Сухиндол. Околните махалички се събират тук в едно по-завършено и будно селище, където условията за живот са по-благоприятни.

След 1900 г се забелязва заселване. Сухиндол привлича работна ръка и редица дребни съществувания от Балкана, предимно занаятчии, които търсят и намират препитания. Придошлите са от Габрово, Севлиево, Дряново и Троянско.

По-късно стават малко заселвания. През 1950г., когато в селата започва бързата промяна на живот поради кооперирането, тук идват семейства от Еленско и Омуртагско. Те работят главно в животновъдството и механизацията на кооперативното стопанство.

Настъпилите големи промени в живота след 1944 година дават своето отражение. Изселването на младите хора в по-големите градски центрове продължава. Това са хора предимно с висше образование и придобита специалност. Те работят в предприятия, в научни институти или в администрацията и училищата.  Показателно е, че около 300 висшисти – Сухиндолци, дават труда си вън от своя град, а освен тях други около 1 000 с различно образование и професионален опит се трудят другаде и участват активно в изграждането на социалистическа България..

След демокрацията Сухиндол започва един нов прогресивен живот. Винзаводът започва да работи с пълна сила и дава работа на 5 -  кратно повече хора от населението на града. Много хора се заселват за постоянно в Сухиндол, а други са извозвани с автобуси до града и връщани вечер след работа. С фалита на ЛВК през 2001 година затихва и бурния живот в града и повечето придошли се връщат по родните места, а други тръгват да търсят щастие в различни места по света.

От горните факти се вижда, че когато икономическите условия са по-благоприятни, се забелязва приток на население, и обратно.

Днес големи групи Сухиндолци има в: София над 500 семейства, Варна, Габрово, Пловдив, Добрич, Мирово, Благоевград, Ямбол, Лом, Севливо, Русе, Свищов и още много други градове и села. Няма да е преувеличение ако кажем, че няма Български град, в който да няма човек, чиито корени, макар и далечни, да не водят до Сухиндол.

В чужбина големи групи от Сухиндолци има във Великобритания над - 20 семейства, Испания около 15 семейства, Германия, САЩ, Нова Зеландия и др.

Повечете хора се събират на родови срещи на 14.02 – празника на лозаря и винарая. Тогава всички Сухиндолци, без значение къде живеят, отдават почит на лозарството и винарството, което е било занимание на техните деди и прадеди, а и на много Сухиндолци днес. За Сухиндолеца, лозарството и винарството е религия. Много хора дължат успеха си именно на това. Дори да не се занимават с това, най-малкото родителите им са се препитавали от него и са ги изучили с изкараните пари от винарството.

Все още има хора, които пазят и актуализират списъци със Сухиндолците по земята и чакат предречения от Марко Вачков ден, когато Сухиндол ще процъфти и от всички краища ще се завърнат в родния край десетки хиляди Сухиндолци.

Ако надникнем в статистическите данни на преброяването две години след Освобождението, до първите десет на XX век, то ще видим, че обликът на Сухиндол добива следния вид:

През 1880г. жителите му възлизат на 2908, от които 2374 Българи, 522 турци и 10 друга народност.

През 1892г. Сухиндол остава към Севлиевска околия и окръг, а населението е, както следва: 2995 жители, от които 2616 Българи, 378 турци и 1 циганин. През тази година има спадане на турското население с 67 човека, а за сметка на него Българското нараства.

През 1900 г. Сухиндол също е към Севлиевска община, но преминава към окръг Търновски. Жителите му нарастват с 657 души и достигат 3652, от които 3226 Българи, 423 турци и 3-ма с друга националност.

През 1905г. населението продължава да нараства и достига до 3942, от които 3480 Българи, 455 турци и 7 с друга националност.

Само за 30 години от освобождението Сухиндол нараства през 1910г. с 1196 души и достига до 4104 жители, от които 3633 Българи, 468 турци, 1 циганин и 2-ма с друга националност.


Ето какво е било населението на града по години:

1880г – 2903 жители

1893 – 3252

1910 – 4104

1934 – 4789

1946 – 4777

1956 – 4725

1968 – 3691

1971 – 3402

1975 – 3495

2001 - 3630

2005 - 2895

2008 – 3105

2009 - 2977




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: suhindol
Категория: Регионални
Прочетен: 51467
Постинги: 8
Коментари: 9
Гласове: 112
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031