Сухиндол е едно от най-известните и най-богатите Български селища. От любителите на искрящото вино е наричан „Българска шампания”. Според археолозите във Великотърновския музей най-старите сведения за живот в селището са от епохата на еолита (новокаменната епоха – 6 000 години пр. н.е.) Датирани са от тях следи от жилища, извори, каптажи, фрагменти от керамика, накити, предмети от бита (чукове, тесла, паници и др.) Следващите епохи свидетелстват за активен живот през хилядолетията.
Сухиндол е разположен амфитеатрално в полите на последните разклонения на Средна Стара планина. Разположено е в източното подножие на Деветашкото плато.Абсолютната му височина е 245 м. Землището му граничи с тези на селата: Горско сливово, Коевци, Крамолин, Бяла река, Красно градище, Димча, Върбовка.
Според проф. Игнат Пенков, Сухиндол се намира в последните гънки на Предбалкана.
На 3 километра южно от Сухиндол се вие като сребърна лента река Росица. По долината на реката се намират лозовите масиви, които някога са достигали хиляди декари. Тук се намират овощни градини, плодородни бостани и ниви. Почвата по цялата долина е карбонатна – типично лозова. При село Горско косово тя се освобождава от тясната гръд на пролома и се отправя надолу, успокоена и разширена, за да се влее при село Крушето, Великотърновско, в историческата река Янтра.
На югозапад, под местноста Иванковец, се намира язовир „Александър Стамболийски”, преградил немирните води на река Росица, създаващ обилна животворна влага из цялото землище.
Сухиндол се намира между доста големи градове. На 14 километра източно отстои гр. Павликени, а на 50 километра югоизточно е столицата на Втората Българска държава – Велико Търново. На 24 километра северно е град Левски, а малко по на север, на 62 километра от Сухиндол е град Свищов. На 35 километра югозападно е град Севлиево. Не са далече и областните центрове, Габрово, Ловеч и Плевен.
Физическата география на селището е свързана с групата от 14 базалтови могили, разположени на 40 километра от Сухиндол, до с. Драгомирово, маркиращи вододела между реките Осъм, Барата и Янтра. Могилите са на 60-100 м. над околната местност, а най-високата от тях е „Сухиндолски връх” – 472,6 м над морското равнище, който е и най-високата точка в Дунавската равнина. Любопитното е, че това е отдавна изгаснал вулкан с кратер 8-9 м широчина и 1,5 м дълбочина, а върхът и е изграден от терциерен базалт и поствулкански лавови образувания във вероятна плиоценска квартерна възраст.
Селището е защитено от запад и от север с кордон от височини, които в по-голямата си част са покрити с китни по-стари и млади гори. Те са извор на зеленина и свежест. За съжаление, част от тях наскоро бяха изсечени от група местни и чужди капиталисти. Все още обаче, това не е фатално и се надяваме, че ще оставят на мира тази дадена от природата защитна крепост на Сухиндол.
Днешната територия, в която е разположено селището, води началото си от XVII век, когато са се обединили старите селца и махали – Димийски дол, Селце, Дебелец, Сопот, Иванковец, Кръста, Лесковец, Среднера и др.
Градчето е разположено на 5 километра дължина и има вид на полудъга. То е опряло гръб до скута на хълмовете, които се наричат „Сив кладенец”, „Равнището”, „Братовица”, „Димчанска братовица”, а на запад – „Пряслог”, „Пчелинище”, „Бегоище”, Малко бегоище” и „Коевския кайряк”. Последните се пресичат от няколко сухи и безводни дола, които се наричат: „Янотин”, „Въздол”, „Сив кладенец”, „Герсин дол”, „Калин дол” и „Белин дол”. До тях достига едно обилно огрято от слънцето плодородно равнище, наклонено на юг и югоизток. То опира до левия бряг на река Росица и е много подходящо за отглеждане на лозя.
