Според някои проучвания кореняшките родове на Сухиндол са: Радоеви, Шедеви, Нанови и Велеви. От тях до днес са се запазили родовете на Радоеви и Шедеви.
Първият е най-голям и разклонен род, а третият и четвъртият са изчезнали като самостоятелни. Те са били крайно бедни и момчетата Нановци, след като се оженили, вземали фамилните имена на жените си, Велеви са имали само дъщери.
Първите потомци на рода Радоеви се заселват в «Чуката», на закрито мято, където и днес живеят някои от тях.
Родът на Радоеви е най-големият основен род на Сухиндол. До началото на XVII столетие освен него в устието на Янотин и Въздол са били сгушени още родовете Шедеви, Нанови и Велеви.
Много са положителните качества на Радоевия род: трудолюбие, пестеливост, благотворителност, смелост и др. Обаче в някои разклонения, може би предавано по женска линия, се явява и нещо отрицателно: буйство, сприхавост и др.
Между благотворителя – дядо Ирман, подарил камбаната на градския часовник, патриота – носител на ордена за храброст – Ив. Ирманов, прочутите чешмеджии Голям и Малък Ганчо, учителите Тодор и Радил Ганчеви, се редят и няколко престъпници като Иван Калчев и др.
Най-интересното явление в рода остава метизацията на Гено Радоев с чилингирка -катунарка. От това кръстосване е другото родословно дърво.
Григор Белев има заслуги като техник-винар в кооперация „Гъмза” през годините 1909 – 1940 и като член на управителния съвет на същата.
Според разказа на Деню В. Хавов, 84 годишен, от Сухиндол, преди чумавата година, 1835 г., е живял на «Чуката» бедният и прост Радой Радоев. Той взел заем от близко пребиваващ катунар - бургуджия в размер на 60 лв. (300 гроша). Минали години, а Радой не можел да върне сумата и бил заставен от циганина да ожени сина си Гено за хубавата и снажна дъщеря на катунаря. Така новото поколение от този брак получава прозвището Чилингири.
Чилингирските нрави и прояви са унаследени най-ярко от Атанаска, от първо поколение, и потомците и. Очебийна е голямата разплодителна сила на следващите. Типични представители на тази метизация са Минка и Тиша със стопроцентово унаследяване на всички отрицателни качества.
Както майката Атанаска, така и споменатите две дъщери, когато се заловят със спорове, цялата махала се събира като на театър да слушат цинизми, каквито не може да се отразят със слово.
Най-късно в Сухиндол се заселва родът на Гърбови, за който се предполага, че е дошъл от м. „Лесковец”, през 1780г. Родовете Черневци и Маджаровци са разклонение от него.
Ешелонът, с който е пътувал за Варна един от мобилизираните мъже на Гърбови, спрял по заповед на командването в близост до Мадара и не стигнал до крайната си цел. Получила се заповед за връщане обратно, но оттогава мъжът от рода на Гърбови бил наречен „Мадарата”. По - късно той станал и основоположник на новия род Маджарови.
Родоначалник на Вачковия род е Никола Марков от Острец , Троянско, който още преди Освобождението се е заселил в Горско Сливово, където отглежда двамата си синове: Беро и Вачко.
Първият става основоположник на Беровия род в Горско Сливово, а втория се преселва в Сухиндол, където става основоположник на Вачковия род.
От Горско Сливово, но доста преди Вачкови се преселва и родът на Ашикови, но няма информация кои са основоположници на този род. Най-старата информация, която достига до нас е, че по време на робството няколко семейства от рода са потурчени.
Родовете Ванкови и Печенови са се преселили от м. Иванковец, Пиндеви от с. Коевци, Влаеви и Мънкови от местността «Средни рът», а родът Ковачеви пристига от Ново село , Троянско.
Някой от по-големите родове в Сухиндол са: Аневи – дошли от Иванковец преди около 280 г. Името си носи от неговия основоположник, дядо Аню, който има трима синове: Тотю, Цанко и Лазар.
Поколенията на Цанко основават рода Цанкови, а на Лазар – рода Кобурови. Родът Аневи се е заселил в 32 къщи, пръснати из всички махали на Сухиндол.
Родоначалник на рода Алтънови е дядо Минко, дошъл в Сухиндол от с. Коевци през 1740 г. Работил като ратай във фамилия Минеолу и се оженил за единствената им дъщеря. Родил му се само един син – Деню. Впоследствие родът се разраства и в днешно време той обхваща над 10 къщи.
Като най-старите от рода Капукаранови се помнят братята Марчо и Стоян.
Един от богатите родове до Освобождението от турско робство – 1878 г е този на Явашеви. Той е разполагал с две задруги.
Родоначалник на рода Цивневи е дядо Колю (Колю Цивнев). Родът се заселва в Сухиндол преди 280 години в местността «Бърдо», в двора на Белевци. Този род основава задруга още през XVIII в и е имал: 200 овце, 130 кози, 30 крави, 16 кобили, 1 жребец, няколко биволици, 7 магарета и 15 кошера.
Родоначалник на родовете Божковци, Гаджаловци и Томарите е поп Андрея. Той идва в Сухиндол от с. Теареса, Тетовско – Македония, преди 280 години и се настанява в двора, където е градският часовник. Тогава там е бил и краят на селото.
Родът Потурнаци се появява през 50-те години на XIX в. Родоначалник е потурчения Стоян, чираче от софийските села. От този род дъщерята на Димитър Стоянов Потурнашки – Вангеле, се прочува през 1924 година като неука акушерка.
Родът Попкръстеви идва от с. Плаково. Родоначалник е Кръстю Тодоров Василев, който с идването си в Сухиндол става свещеник. Бил е добър певец и е обучавал младите свещеници и учители.
Родоначалникът на рода Узунови, Никола Висок Никола, идва в Сухиндол преди 250 години от Ст. Загора. Бил е амбулантен търговец. Къщата му е построена от Вачко – прадядото на Марко К. Вачков.
Родът Дочеви води началото си от Иванчо Гърка, дошъл в Сухиндол от Велико Търново да упражнява тук кръчмарство и лозарство. Къндеви произхожда от Къневи, чрез вмъкване на едно „д”.
В споменавания читалищен сборник, на стр. 32 се казва: „Родът Байчеви произхожда от „Дебелец”, Стойчеви и Мънкови са от „Средния рът”, Гърбови от „Лесковец”, Ванкови и Аневи – от „Иванковец” и др. На същата страница се посочва, че Сухиндол всяка година изпраща в султанските казарми по 60-70 младежи. Това предполага, че турската предпазлива власт има известно доверие, спечелено след участието на Сухиндолци в твърдия отпор срещу кърджалиите в калакастринската крепост под водачеството на сухиндолския турчин Чакъроолу, където 7 дни се води битка от калето срещу освирепелите нападатели. Това доверие съпровожда по-нататък съгласието на турската власт да не пречи за събирането на околните селца в едно по-голямо еднокръвно домочадие.
През 1959 г бе предприето издирването на корените на местните родове, наброяващи над 80. Разпитаните бяха стари хора и се установи, че немалката част са кореняци или преселници от някогашните махалички, откъдето са пренесени имената, обичаите и облеклото.
Родовете кореняци се подреждат така: Ашикови, Баеви, Байчеви, Бодурови, Божкови, Белеви, Влайчеви (Канови), Вичеви, Гайдаржиеви, Драгиеви, Дукови, Капукаранови, Карагерови, Карамочеви, Карапанчеви (Курудоневи), Кенарови, Кирови, Кобурови, Коджабашеви, Костови, Конашеви, Кюркчиеви, Къндеви, Мадарови, Манджукови, Маринови, Маркови, Мирчеви, Мънкови, Николкови, Обретенчеви, Остреви, Пазвантови, Пайкови, Пееви, Печинови, Радкови, Радоеви, Спартянови, Станчови, Стойчеви, Стоянови, Сърмови, Сънкови, Тихинови (Тенови), Хаджиденчеви, Цивневи, Цвяткови, Черневи, Чолакови, Шедеви, Шкодрови, Явашеви, Халачеви и др.
До образуване на ТКЗС през 1948 г и масовизацията през 1950 г полските имоти на отделните родове се намират в съседство или в близост. Такива роднински съседски лозя и ниви имат Кочеви в „Будавец”, Николкови на „Каминища”, Цивневи на „Бърдо”, Драгиеви в „Драчево” и „Тодорнища” и др.
01.01.2011 06:51
Аз преди много години бях в Сухиндол с баба си при нейни роднини и никога няма да забравя виното което пих!
Бяхме у роднини на баба ми, но нямам спомен кои. Тя е от Лясковец- Дочка, родена 1911, майка и Донка. Баба ми беше женена в Павликени за Йордан Ал. Петров. Много известна фамилия.
Името ми е Никола, адрес: kolio911@yahoo.com
27.08.2012 22:16
